Според определение на СЗО „трудовата медицина е медицинска специалност, занимаваща се с оценка на здравето на работещите, връзката му с условията на труд и работните процеси, подпомагане на управлението на здравето, уменията и работоспособността на цялото работещо население и управлението на индивидуални случаи в аспект на работоспособност и производителност. Тя се занимава с първична, с вторична и третична профилактика на увреденото здраве, с потенциално въздействие  върху здравето на цялото население.”

Тези комплексни цели се осъществяват в сътрудничество с много и различни  специалисти, от които главна роля играе специалистът по трудова медицина.

От създаването си през 1919 г., Международната Организация на труда (МОТ) е приела около 180 конвенции и почти толкова препоръки по различни въпроси на трудовите осигурителни отношения, като   част от тях са посветени на осигуряването на  здравословни и безопасни условия на труд.  Страната ни е ратифицирала шест конвенции и има международни задължения за прилагането им.

МОТ разработи международна програма за подобряване условията на труд, реализацията на която започна  през 1976 г. В нея са заложени следните основни принципи:

• работата трябва да се провежда в здравословна и безопасна работна среда;
• условията на труд трябва да обезпечават благосъстоянието на работещия и неговото човешко достойнство;
• работата трябва да открива реална възможност за лични постижения и възпроизводство, които да са в полза на обществото.

С приемането на страната ни в ЕС, ние доближихме нашето законодателство с европейското, възприехме европейските стандарти, които се съдържат в Общия Европейски закон и приетите към него директиви. Във връзка с това през 1997 г. беше приет Закон за здравословни и безопасни условия на труд, въз основа на който в страната се изгради мрежа от служби по трудова медицина (СТМ). Общите принципи, на които се основават Директивите за здравословни и безопасни условия на труд са за:

• пълна отговорност на работодателя за условията на труд;
• оценка на риска и профилактична помощ от специализирани служби;
• еднакъв достъп на всички работници и служители до такива служби;
• задължително осигуряване на работниците и служителите срещу трудова злополука и професионално заболяване;
• въвеждане на максимални изисквания по отношение на продукцията и минимални изисквания за защита на работните места.

Още “бащата на медицината” Хипократ  обръща внимание на това, че е по-добре да предпазиш , отколкото да лекуваш. Разглеждайки този основен принцип, доказан в хилядолетната история на медицината, в аспект “трудова медицина”,  установяваме, че предпазването от заболявания, трудови злополуки, всякакви нарушения на здравето, свързани с труда, е много по-хуманно, ефективно и разбира се по-икономично.

В развитите европейски държави вече е доказано, че подобрените условия на труд в работната среда имат положителен принос към националното развитие и успеха на икономическата и социална политика. Трудовата среда, оказвайки влияние върху здравето на работещите, е съществен фактор за заболяемостта, преждевременното стареене и  смъртност. Обществото търпи големи социални и икономически загуби от трудовите злополуки и преждевременните пенсионирания по болест. В тези обекти, където трудовата среда е проблем за здравето на работещите, влиянието върху околната среда също е неминуемо.

За това съществуват поне три здравни аспекта, върху които трябва да се акцентират съвместните усилия на СТМ и работодателите: професионалното здраве (трудовата медицина), промоцията на здравето и здравето, повлияно от околната среда.

Пряк резултат от дейността на специалистите по трудова медицина е по-добра работоспособност на работещите, което дава отражение върху по-високата производителност, по-малко отсъствия по болест, ниски осигурителни вноски, свързани с претенции по травми и заболявания, по-здрава и мотивирана работна сила, в резултат на грижите за професионалното здраве.

Промоцията на здравето е водеща концепция, включващи дейности за повишаване на индивидуалното и общественото здраве и благополучие. Тя има за цел да повиши участието и контрола на индивида и обществото в управление на личното здраве. Въпреки че между общата промоция на здравето и промоцията на свързано с работата здраве има известно разграничаване, ролята на специалиста по трудова медицина е да използва и двете за да подобри общото благополучие на работната сила и производителността на труда.

Проблемът за здравето, повлияно от околната среда на пръв поглед може  да се изключи от  въпросите на трудовата медицина. Но замърсената околна среда, за която специалистите по трудова медицина несъмнено могат да имат експертно мнение, влияе върху здравето на нацията, а това се отразява и на работоспособността. И ако се позовем на една мисъл на  руския хигиенист В.И.Вернадский, че в съвременните условия  трябва да “ се специализираме не по науки , а по проблеми”, убедеността ни за действията на специалистите по трудова медицина за чиста околна среда не буди съмнение.

Като полза за работодателя от действията на специалистите по трудова медицина, освен отражението, което има доброто здраве върху  споменатите вече производствени и икономически показатели, е и общественият имидж на фирмата, с приноса си в управлението на здравето на хората, околната среда и безопасността. Грижата за човека като елемент от управленската практика има положително влияние и върху чуждите инвеститори, проявяващи интерес към нашата страна.

Голямата отговорност за живота, здравето и трудоспособността на работещите е предпоставка за успешна дейност в областта на трудовата медицина. Тя от своя страна определя и постоянната необходимост от повишаване нивото на знания на всички, които са поели тази отговорност. Високият професионализъм и компетентност са неотменно условие при оценката на риска и разработването на ефективни профилактични мерки в професионалната среда. Една добра предпоставка за това е сътрудничеството на научните институции и практическите служби.

Катедрата по хигиена и бедствени ситуации към Медицински университет Варна има традиция в обучението на специалисти по трудова медицина. За близо 50-годишната си история в Катедрата са получили професионалното израстване редица специалисти в тази област. Многогодишна традиция в научната дейност на Катедрата са научно- практическите разработки в различни отрасли на промишлеността от Североизточна България. Не е нескромно да кажа, че инициативата за научни изследвания в различните производствени обекти, е била винаги на сътрудниците от Катедрата. Това е разбираемо, като се има предвид, че науката винаги е имала нужда от финансиране, а разработките, които се осъществяваха, се финансираха в по-голямата си част от държавните  предприятия.

Последните двадесетина година действителността е доста променена. Годините на преход изключиха възможността за финансиране на научни изследвания от фирми. Нещо повече – дори нашият ентусиазъм да работим без финансово подпомагане от страна на фирмите, не намира подкрепа сред работодателите. Накратко казано – не ни допускат във фирмите. (Може би защото нещата не са такива, каквито ние ги преподаваме по трудова медицина).

Напоследък станахме свидетели на коментарии по повод проучване за връзката между науката и бизнеса. Резултатите са в потвърждение и на нашите наблюдения. Възможностите за сътрудничество често се отклоняват под благовидния предлог за “фирмената тайна”. Повечето от работодателите не се интересуват от  задълбочени изследвания, особено   когато става въпрос за  здраве на работещи. Вероятно, след като не се държи на здравето и добрата работоспособност на действащата работна сила, се разчита на резерва от почти 10% безработни . Макар че трябва да напомним малките, но важни подробности, на които се обръща внимание при наемане на работна сила, като необходимост от подходящо образование, време за обучение и изграждане на професионална квалификация и професионален опит. За  тези “малки подробности” един работодател от развита икономическа страна например е готов да “ухажва” работещия специалист с екстри не само от рода на специална функционална музика на работното място, повишаваща работоспособността, миризми и цветове, които стимулират психичната дейност, но и фитнес на работното място, осигуряване на детско заведение, жилище за семейството и пр.

На този етап възможностите за сътрудничество ни в областта на трудовата медицина остава  основно със специалисти по трудова медицина и служби по трудова медицина, какъвто е опитът ни със  “Служба трудова медицина към МЦ Младост Варна” ЕООД. Специалистът по трудова медицина само позовавайки се на научен, клиничен и професионален опит може да ръководи мултидисциплинарния си екип по професионално здраве. В случая ползите са взаимни: от една страна усъвършенстване на професионалната подготовка на специалистите по трудова медицина, осъществяващи практическата дейност в тази насока, а от друга – поддържане  високо ниво на теоретичната подготовка на научно-преподавателските кадри чрез периодичната им проверка в производствени условия.

В крайна сметка има нужда от промяна в нагласата на цялото общество, която да отдаде заслуженото място на трудовата медицина в общественото здравеопазване.

Доц. д-р Боряна Кавалджиева, дм,

Ръководител Катедра  ”Хигиена  и   бедствените ситуации”

към Медицински Университет – Варна

„Служба трудова медицина към МЦ Младост Варна” ЕООД

гр.Варна,бул. „Република” тел. 052 555 666;  тел. 052 555 644