Психичното здраве, както и психичните разстройства се дължат на различни социални, икономически и физически фактори, в тяхната взаимосвързаност и влияние върху човешката психика е в основата на всяка политика и стратегия за подобряване на психичното здраве.

Световната здравна организация (СЗО) дефинира здравето като състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не просто като отсъствие на болест или недъг. По същата логика психичното здраве не може да се определя просто като отсъствие на психична болест, а като психологично благополучие (т.е. чувство, усещане за благополучие) и/или адекватна приспособимост, съобразена с обществено приетите стандарти на човешки отношения. Според дефиницията на СЗО психичното здраве е способността на зрялата личност да изгражда хармонични отношения с другите и да участва творчески в изменението на биологичните и социалните условия на заобикалящата среда. Всички тези общи определения обаче не дават конкретните очертания на психичното здраве. Краткото описание на неговата картина включва някои независими характеристики като: самоувереност и самочувствие; автономност и целенасоченост; способност за учене и любознание; способност да работи, включително в условия на ръководене, правила и затруднения; способност да поема отговорност и да полага необходимите усилия; сигурност и решителност; настойчивост и упоритост; способност да се разбира с другите и да им сътрудничи; способност да показва приятелски чувства и любов; способност да дава и да получава; толерантност към другите; чувство за хумор; способност за изпитване на удоволствие и наслада; способност да почива; способност да планира и да отлага удоволствието; способност да контролира емоциите си и да ги изразява по подходящ начин (напр. като разтоварва враждебноста си от нейните увреждащи функции спрямо другите); способност да контролира и канализира импулсите си.

Според някои схващания духовността и вярата (в широкия смисъл) се включват в психичното здраве, защото са в състояние да осигурят преходът на традициите от миналото към бъдещето, като запазят и съхранят колективния плод на постигнатото от човешкия род и културата, в която живеем. Това от своя страна спомага за съхраняване на личностния идентитет, чийто стабилитет е особено застрашен при динамичните общества в преход,каквото е и нашето общество.

Няма идеално психично здраве, но има стремеж за постигане на неговите оптимални граници по отношение на очертаните по-горе характеристики. Оптималното психично здраве е изключително важен фактор и за по-добро физическо здраве. На основата на оптималното психично здраве се развиват и усещанията за благополучие и щастие, които се приемат за важни субективни маркери за оценка на състоянието на едно общество.

Психичното здраве има комплексен характер и в неговото развитие и случване участват биологични, психологически, образователни, възпитателни, социални,икономически и културални фактори. Тази мултифакториална генеза на психичното здраве обуславя и необходимостта от комплексен подход за неговото развитие и подобряване.

Доброто психично здраве е неразделна част от човешкото здраве и благополучие. Субективното благополучие е комплексен феномен, който най-общо включва удовлетвореността от живота като цяло и от основните жизнени сфери като брак, семейство,работа, потребности, чувство за значимост и смисъл, както и усещане за щастие, често преживяване на позитивни емоции и удоволствие и рядко преживяване на негативни емоции. Субективното благополучие подлежи на измерване по научен път чрез стандартизирани скали, които оценяват широк набор от детерминанти: стандарта на живот; здравословното състояние; постиженията в живота; отношенията с другите хора; безопасността, която има човек в живота; сигурността относно бъдещето; доколко човек се чувства жизнеспособен, здрав, спокоен и щастлив и т.н. Субективното благополучие се обуславя от индивидуални и социални фактори. Относно социалните фактори, според западни проучвания, по-високото равнище на субективно благополучие се свързва с висок брутен вътрешен продукт, индивидуалистична култура, свобода и демокрация в държавата. Индивидуалните фактори са свързани с личностовите особености, на първо място афективността (т.е. темперамента) и екстраверсията, както и наличието на цели и способността за адаптиране към различни ситуации. Удовлетвореността от семейството, приятелските връзки, времето с което разполага индивидът за задоволяване на собствените интереси, повишават щастието. Много проучвания показват, че равнището на субективното благополучие е от голяма медико-социална значимост. Например, хората с по-ниско чувство за субективно благополучие са по-подтиснати и живеят по-кратко.

Всичко това е довело до широко международно движение за въвеждане на национални индикатори за субективно благополучие. Само икономическите индикатори се оказват недостатъчни за оценка на реалното развитие и прогрес на една държава. Въвеждането на индикатори за субективно благополучие в официалната държавна статистика e отразено и в Резолюция на ОС на ООН от 19.07.2011 г.

От своя страна индивидуалните фактори, които формират субективното благополучие са свързани с основните характеристики на психичното здраве. Оптималното психично здраве е ключовият индивидуален фактор, който участва във формирането на субективното благополучие. Най-голяма относителна тежест имат социално-психологическите детерминанти на индивидуално ниво. Най-често това са ниските доходи, следвани от семейния статус, липсата на емоционална подкрепа, полът, ниското ниво на образование, нисък социално икономически статус, безработицата, финансовите затруднения, чувството за дискриминираност, лошото соматично здраве, самотата, лошата самооценка, лошите битови условия, напредналата възраст и негативни житейски събития.

Психичните разстройства относително рядко довеждат до бърза смърт и това е причина за пренебрегване на тяхната висока социална цена. Безпокойството, тревожността и депресията, причинени от опустошителните последици от пандемията, агресивната война на Русия срещу Украйна, кризата в областта на климата, безработицата и нарастващите разходи за живот, натиска от страна на цифровата сфера и социалните медии, доведоха до допълнително влошаване на вече недоброто състояние на психичното здраве, особено при децата и младите хора.

Психичното здраве е неразделна част от здравето. То е приоритет за Европейската  комисия , която през последните 25 години подкрепя действия и проекти за подобряване на психичното здраве на хората в ЕС и извън него.

В доклада „Здравето накратко: Европа“ за 2018 г. се посочва, че около 84 милиона души в целия ЕС са засегнати от проблеми с психичното здраве. Освен личното страдание, което причиняват, проблемите с психичното здраве имат финансови последици за нашето общество. Общите разходи, свързани с проблемите с психичното здраве, се оценяват на над 4 % от БВП (над 600 милиарда евро) за 27-те държави от ЕС и Обединеното кралство.

Докладът „Здравето накратко“ от 2022 г. показа, че почти половината от младите европейци съобщават за неудовлетворени потребности от грижи за психичното здраве, а в няколко държави от ЕС делът на младите хора със симптоми на депресия се е увеличил повече от два пъти по време на пандемията.

Въпреки че много държави приложиха мерки за опазване и грижи за психичното здраве на младите хора, мащабът на настоящите предизвикателства налага по-нататъшни действия, за да се предотврати оставянето на трайни белези върху психиката на това поколение. За целта е необходимо профилактиката да стане приоритет — справяне с поведенческите рискови фактори и социалните, екологичните и търговските фактори и предприемане на по-амбициозни действия за промоция на психичното здраве и профилактика на психичните заболявания.  През 2018 г. на психичното здраве бе даден приоритет от държавите — членки на ЕС като област за прилагане на най-добрите практики. През май 2019 г. на държавите от ЕС бе представен предварителен подбор на най-добрите практики. След това държавите класираха практиките в зависимост от своите национални приоритети. Трите практики, получили най-висока оценка, се прилагат с финансова подкрепа по годишния работен план за 2020 г. на третата здравна програма. Това са:

-реформа на системата за психично здраве, насочена към укрепване на ориентираните към клиента услуги в общността (разработена в Белгия)

-многостепенна национална програма за превенция на самоубийствата (разработена в Австрия)

-програма за борба с депресията чрез поетапна интервенция (разработена чрез европейско сътрудничество).

У нас около 20 % от българите поне веднъж в живота си са изпадали в небезопасни за здравето психични състояния. Поне една четвърт от световното население има психични разстройства, показва едно проучване. В едно друго изследване този брой стига до 40 %. Отнесено към нашето население, приблизително една четвърт имат някакви психични разстройства.

В системата на здравеопазването сега няма структури и програми, предназначени да обслужат емоционалното страдание и неговите психосоциални последствия. Проучванията в България показват, че лекарите от амбулаториите за първична медицинска помощ у нас разпознават едва 1/3 от тези пациенти като случаи, нуждаещи се от психиатрични интервенции. Освен това неразпознатите и нелекувани състояние се дължат на психиатричната стигма, както и това, че хората с психически страдания са дискриминирани.

Злоупотребата с алкохол води до соматични, психихологични и социални последствия. Големи са проблемите свързани с работното място и производителността на труда, семейството, насилието, самоубийствата, престъпленията, медицинските грижи и разходи за злоупотребяващите и др. Съществуващата ситуация е свързана с начина на живот на българина и отношението му към здравето и законите. Има склонност  у младите за подражание на фона на силен социален натиск, без умения за справяне с този натиск, агресивната непряка реклама също съдейства в тази насока, лош пример дават родителите и учителите, специалистите на всички нива в системата на управлението на страната.

Особено остър проблем свързан със злоупотребяващите с алкохол е  здравната им осигуреност- голяма част от тях продължително време са били безработни, нямат осигурителните вноски.

Употребата на наркотици води до тежка нетрудоспособност, недохранване, преждевременна смърт или заразяване с хепатит, СПИН и др. Страда семейството, а обществото понася тежести от престъпления и загуби на интелектуален и трудов потенциал. Наличната информация в общи линии показва, че броят на лицата (най-вече младите) в България, които веднъж в живота си са опитвали някакъв наркотик продължава да расте.

Според данните от проведеното през 2017 г. национално представително изследване за България сред популацията ученици (9-12 клас), над една четвърт от респондентите са посочили, че са употребили някакво наркотично вещество през живота си, като немалка част от тях са го употребявали сравнително редовно

По данни на последното национално представително епидемиологично проучване/2017г./ пожизнената болестност от чести психични разстройства в България е 14,54%. Особен акцент в рамките на честите психични разстройства са тревожните разстройства – 8,4%;  Разстройства на настроението – 4,5%; Злоупотреба и зависимост от алкохол и наркотици – 4,76% (като делът на злоупотребата и зависимостта към алкохол е 4,4%). Употребата на тези вещества причинява редица соматични проблеми, а в областта на психичното здраве те са свързани с развиване на зависимости, неспособност за заучаване и запомняне на информация, както и с редица психологически проблеми като агресия, депресия, психози, самоубийство и сериозна тревожност. Пациентите с шизофренни заболявания, водещи се под наблюдение, са 25 849. От тази група между 10% и 15% (2 500 – 3 000 лица) се нуждаят от подкрепа в общността. Пациентите  с умствена изостанолост, които са изцяло зависими от грижи и не можещи  да се справят самостоятелно в ежедневието са приблизително до 2% /с тежка  и дълбока умствена изостаналост/. Процентът на пациентите с деменции нараства с оглед на това, че над 60-годишна възраст е от 1% до 30% в горните възрастови категории.

COVID продължава да бъде предизвикателство след пандемията с оглед значимите последици върху здравето на населението и т.нар.Long Covid. Според СЗО 1 от 4 души с Covid-19 имат симптоми, които продължават 4-5 седмици след положителната находка, а 1 на 10 има симптоми след 12 седмици. Следователно Long Covid е разработен по все още неизвестни причини от някои пациенти, които са заразени с новия коронавирус. Това е състояние, което може да засегне лица от всички възрасти, които не е задължително да са имали значителни клинични симптоми по време на острата фаза на инфекцията. Някои фактори обаче изглежда благоприятстват появата на състоянието, включително: напреднала възраст: възрастните хора са по-склонни да развият Long Covid, отчасти поради тяхната естествена слабост и намалена способност за възстановяване, което може да доведе до възможно влошаване на хроничните патологии, от които страдат, с по-голяма възможност за развитие и на психологически разстройства ;индекс на телесна маса: пациентите с наднормено тегло изглежда са по-податливи на Long-Covid; женски пол: вероятно поради по-силна автоимунна реакция при жените, отколкото при мъжете; хоспитализация: изглежда има връзка, особено с хоспитализацията в интензивно лечение; наличие на хронични заболявания.

Предизвикателство за психиатрите са симптомите на неврологично ниво, които са главоболие (понякога не се разрешава с болкоуспокояващи), когнитивна мъгла, затруднена концентрация; нарушения на съня; загуба на вкус и мирис (агевзия, аносмия); изтръпване на крайниците (периферна невропатия), както и психологически и психиатричен симптоми: тревожност с възможни обсесивно-компулсивни симптоми; депресия.

Автор на статията: д-р Силвия Томова, лекар-психиатър